„Когато се върнах, родителите ми се държаха за ръце и бяха погълнати в разговор. Чакахме цяла вечност, преди да ни извикат да се качваме. Саковете бяха пъхнати в багажника на автобуса и ние заехме местата си.
Мама и аз седнахме заедно, а татко се настани точно зад нас. Аз бях до прозореца, гледах през него и не пропусках нищо, докато обикаляхме из Джоунсбъро, излязохме на магистралата и набрахме скорост. Край нас все още имаше само мокри памукови поля.
Когато успях да откъсна очи от прозореца, погледнах майка ми. Главата й беше облегната назад. Очите й бяха затворени, а на лицето й бавно изгряваше усмивка.“